Everybody Wants Some, едно прелестно преживяване
е режисьор събитие зад океана от дълго време. Трилогията " Преди изгрев " / " Преди залез " / и изключително сниманият 15 години са смели и реформаторски събития в американското кино. Познавачите (нескромно) като мен обаче го откриха с (1993 г.) и това към момента е обичаният ми негов филм. Оттам е паметната имитация на Уудърсън (Матю Макконъхи) " Обичам ученичките - аз одъртявам, те си остават същите! ". Красотата на безпардонната горделива младост и към момента непопарените очаквания... След толкоз години Линклейтър реши да направи нещо сходно, отново за края на 70-те/началото на 80-те - - проект (тихо минал по екраните, оценка 7.0 в IMDb и едвам две номинации " Готъм " ), оказал се прелестно и зареждащо прекарване, възхитителен в своята независимост, положително въодушевление, оптимизъм, религия в и в светлото безоблачно бъдеще, зареден с сила за няколко съветски атомни централи (няма да употребявам обичаното съпоставяне с искрящото скъпо френско шампанско). Да, в тези години е било леко, просто и волно да се живее, може би това е най-хубавото десетилетие от века (въпреки странните прически). После (90-те имаха сходен заряд, само че малко по-различен)...
Джейк (Блейк Дженър) е добре комплициран строен русоляв юноша с чисто симпатично лице, който идва в лицей със стипендия за футбол. Приятелите и съквартирантите му са сходни надъхани момчета на прага на зрелостта, които се интересуват единствено от спорт, бира, дами (така и би трябвало да бъде на тези години), експериментиращи с дрогата и люшкащи се сред другите музикални стилове - хеви рок, глем, диско, пънк (заглавието е взето от ария на Van Halen, саундтракът е неповторим, към този момент си го поръчах).
Купонът тече непрекъснато, разказът се разпростира леко и гладко, облеклата са цветни, шарени и подбрани с безподобен усет (дори впитите дънки с висока талия и изрязаните фланелки).
Героят се среща с привлекателната, грациозна, очарователна и изящна Бевърли (Зои Дойч). Любовта идва неканена и насилствено скептична, само че жива и дишаща с прекъсвания и импулсивно. Сексът е признание, близостта няма опция. Красотата на безпардонната горделива младост и към момента непопарените очаквания.
Всичко свършва там. Защото имаме потребност и от вяра и умилително прехласване, сладка носталгия и лека потиснатост, от пауза, а не от хладния душ на ежедневната реалност (предстояща за героите), идваща с отговорности, скучни неотложни задължения, досадни отговорности и насилствено порастване. При някои - умели въжеиграчи над бездната или просто късметлии - магията се резервира жива. Може пък и Джейк и Бевърли да са от тях.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .
Джейк (Блейк Дженър) е добре комплициран строен русоляв юноша с чисто симпатично лице, който идва в лицей със стипендия за футбол. Приятелите и съквартирантите му са сходни надъхани момчета на прага на зрелостта, които се интересуват единствено от спорт, бира, дами (така и би трябвало да бъде на тези години), експериментиращи с дрогата и люшкащи се сред другите музикални стилове - хеви рок, глем, диско, пънк (заглавието е взето от ария на Van Halen, саундтракът е неповторим, към този момент си го поръчах).
Купонът тече непрекъснато, разказът се разпростира леко и гладко, облеклата са цветни, шарени и подбрани с безподобен усет (дори впитите дънки с висока талия и изрязаните фланелки).
Героят се среща с привлекателната, грациозна, очарователна и изящна Бевърли (Зои Дойч). Любовта идва неканена и насилствено скептична, само че жива и дишаща с прекъсвания и импулсивно. Сексът е признание, близостта няма опция. Красотата на безпардонната горделива младост и към момента непопарените очаквания.
Всичко свършва там. Защото имаме потребност и от вяра и умилително прехласване, сладка носталгия и лека потиснатост, от пауза, а не от хладния душ на ежедневната реалност (предстояща за героите), идваща с отговорности, скучни неотложни задължения, досадни отговорности и насилствено порастване. При някои - умели въжеиграчи над бездната или просто късметлии - магията се резервира жива. Може пък и Джейк и Бевърли да са от тях.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ